За книгата: 2024 / Класик на руската научна фантастика, Владимир Михайлов започва в литературата като поет. А от поезията до научната фантастика има една стъпка, има достатъчно примери за това. Първото му фантастично преживяване, разказът „Специална необходимост“, дойде в подходящ момент. Полетът на Гагарин, „Е, да тръгваме!“, приближаването на космоса към човека, възторжени тълпи по улиците... Научната фантастика за една нощ се превърна от вчерашната литературна Пепеляшка в приказната Жар птица, а писателите на научна фантастика от тесните рамки на „второкласна литература“ навлезе в мейнстрийма. Цяла плеяда прекрасни майстори от Ефремов и братя Стругацки до Гансовски, Савченко, Гуревич, Ларионова, Буличев (мога да продължа дълго) обогатиха фентъзи жанра. И един от най-забележимите в това съзвездие беше цикълът на капитан Улдемир, който в първата книга от цикъла „Пазачът на моя брат“ поставя проблема избор на героите (и читателите). Избухването на Супернова, което заплашва Земята с пълното унищожаване на човечеството, може да бъде напълно премахнато чрез потушаване на взривната вълна с напреднали технологии на бъдещето. Но в близост до звездата има планетата Дал, обитавана от хора от Земята. Шансовете за успешна евакуация на населението му са изключително малки, а в случай на неуспешен опит и Земята, и Дейлс ще изгорят в пламъци „Тогава елате и ни оставете да разсъждаваме“ е пряко продължение на „Пазачът. ..”. Този път главният герой е изправен пред задачата да спре лудите, живеещи на съседни планети, като им попречи да се унищожат един друг в ядрен огън. война. Но тази война е напълно различна от онези, които се водят от древни времена от интелигентните и неразумни обитатели на Вселената. Претенциите на владетеля на планетата Асарт не се простират до съседни територии. Той се нуждае от нечия друга история, за да я прекрои според собствените си разбирания, превръщайки се във владетел на времето.